ИЗТОЧНА ТУРЦИЯ - езерото ВАН
26.03 - 01.04.2023

Пътешествие из древните арменски земи в съвременна Източна Турция.
И израза: “Това го има само във Ван“, защото пред вас ще изникнат: Великите царства Урарту, Арарат и Ван
Мистичната природа – тюркоазените езерни води, отразяващи вулканични планини, дружелюбно намигащи на туристите.
Гальовната животинка – ванската котка, с поведение на домашно куче, изпратена от Господ в суровата природа за компенсация
Местната кухня – омая от билково сирене или гореща супа от кисело мляко с киселец и ориз.

7 дни / 6 нощувки / 6 закуски / 6 вечери

Ден 1 / София – Истанбул – Диарбекир
Полет София – Истанбул в 09:30 ч., терминал 2. Кацане в Истанбул в 11:00 ч. местно време, летище „Истанбул“. Полет Истанбул – Диарбекир 13:05 ч. Кацане в Диарбекир в 14:55 ч. Трансфер до хотела. Настаняване. Пешеходна разходка из централната част – Арменската църква, Крепостните стени – най-широката и най-дългата цялостна отбранителна стена в Турция, от 2015 г. под егидата на ЮНЕСКО, Минарето „на четири крака“ и пр. Връщане в хотела. Вечеря. Нощувка.
Диарбекир (на турски с произношение Диярбакър) – град-крепост, разположен край река Тигър. Той е един от най-старите градове на Месопотамия. През 640 г. градът е завоюван от арабското племе Бекр. Името му идва от думите Diyar-i-Bekr (Градът на Бекр). Благодарение на географското си местоположение, градът е на Пътя на коприната. В 1001 г. Диарбекир става резиденция на кюрдската династия Мерваниди. През 1085 г. преминава в туркменски ръце. В 1534 г. е завоюван от султан Сюлейман Великолепни и влиза в състава на Османската империя. Византийската крепост получава названието Ичкале. През 1847 година, избухва кюрдско въстание, оглавено от Бедрхан бей, но е потушено. Диарбекир става център на провинция Кюрдистан, населена предимно с арменци (съществуват 7 арменски училища). Първият погром над арменците е през 1895 г. при султан Абдул Хамид Втори. Към 1915 г. в града и околните села над 50 % са арменци, над 20% кюрди, около 20% турци и други народи – асирийци, черкези, араби. Християните са над 50% от населението на града. През 20 в. Турски Кюрдистан става арена на сблъсъци. През 1937 г. Ататюрк лично посещава града и го преименува на Диярбакър (от турската дума „bakır“– „мед“). През 1966 г. в Диарбекир е основан филиал на Анкарския университет, от 1973 г. вече независим университет “Тигрис”. Градът е бил затворен за туристи от 1981 г. до 2002 г., поради несигурната бунтовна обстановка.
Днес може да се посети крепостта, чиито стени датират от стария римски град Амида и са в сегашния си вид от средата на IV в. Източната половина на заградения град е била срината през 2015 – 2016 г. по време на кюрдско-турския конфликт. През 2017 г. е разрушена западната половина. Археологическият музей се намира в джамията Зинджирийе, а експонатите свързват 4000 години от историята на града. Забележителна е джамията Козъм Падишах Джами (1512 г.), прочута с Четирикракото минаре, което изглежда провесено във въздуха. Църквата „Дева Мария”, строена преди 1750 години, напълно запазена. Местното население от векове се занимава със занаятчийство – тъкане на коприна, килимарство, бакърджийство и бижутерство.

Ден 2 / Диарбекир – Силван (Тигранакерт) – Малабади –Татван – Ахлат – Ван
Закуска. Отпътуване за езерото Ван в 08.30 ч.  Попътно разглеждане на град Силван, в подножието на който се е намирала древната столица на Армения – Тигранакерт.
Тигранакерт (арменски: Տիգրանակերտ; латински: Tigranocerta) е бил град, близо до територията на днешния град Силван. Построен е около 78 – 75 пр.н.е от император Тигран Велики. Той предполагал, че новият разкошен град ще бъде символ на „Новата Армения“, като било планирано Тигранакерт да се превърне в новия център на арменската култура и цивилизация. Градът също така щял да служи като символ на величието и славните победи на Тигран. Около 78 г. пр.н.е., когато Арменската империя била в пика на своето развитие, Тигран започнал строежа на своя град-мечта. Мястото е избрано в резултат на точни изчисления, градът е разположен в центъра на основните търговски пътища на Древния свят. Градът бил толкова голям и важен, че в негова чест цялата равнина, която започвала от южните склонове на Сасун и достигала до река Тигър и до град Амид (днешния Диарбекир), била кръстена Тигранакерт. През времето на относително кратката история на Тигранакерт новата столица е с население приблизително 100 000 души. Пазарите на града били пълни с търговци. Градът бързо се превърнал както във важен търговски, така и в културен център на Близкия изток. Тигран бил голям любител на театралните постановки и построил в града театър, в който главните изпълнители били най-вече гръцки и арменски актьори. През 69 пр.н.е. градът е разрушен от римляните, предвождани от Лукул (след голямата битка при Тигранакерт), разграбен и опустошен, а всички статуи, злато, ценности били пренесени в Рим. Регионът в продължение на векове остава център на арменската култура и е заселен от арменци. Това продължава до кр. на XIX и н. на XX век.
Продължаване за моста Малабади около 09.30 ч. Кратка спирка.
Мостът Малабади (в турски източници от Средновековието: мостът Акарман или Караман) е възстановен през 1989 г. Построен е през 1147 г. от Тимурташ Бин, прочут с най-дългата и висока арка от всички каменни мостове в света. „В интерес на истината, майсторът инженер е показал такива изкуства на този мост, прилагайки силата си, която никой от архитектите, преминали през това майсторство, не е показал – пише Евлия Челеби – куполът на Света София влиза под моста Малабади“.
Продължаване за Татван, на брега на езерото Ван.
Татван – главен град на окръг Татван в провинция Битлис в източна Турция. Има около 96 000 жители. В исторически план градът е бил етап по пътя от Ван до Битлис. Железопътната гара е връзка към Техеран. Има и ферибот с влак през езерото Ван, модернизиран през 2015 г.
Продължаване към Ахлат. Спирка за разглеждане на невероятния строеж от надгробни камъни от 12-13 в.
Ахлат – намира се на брега на езерото Ван. Историята на Ахлат датира от деветстотин години преди Христа. Ахлат е място, което винаги е било населявано, поради мекия си климат и водните си ресурси. Областта е била управлявана от Византия, селджукските турци, монголите, арабите и Османската империя. През Средновековието Ахлат става един от трите най-големи града на ислямската цивилизация. Ахлат е едно от най-старите турски селища. Най-добрите образци на селджукската и османската гражданска архитектура могат да се видят в куполите, гробниците, мостовете и джамиите. Но Ахлат привлича внимание и с историческите си надгробни плочи. Надгробните плочи на Ахлат са включени в предварителния списък на ЮНЕСКО за световно наследство.
Продължаване към Ерджиш.
Ерджиш – област на провинция Ван. Градът е създаден на 5 км навътре в езерото Ван, на 25 м н. в. от езерото, на 100 километра от центъра на град Ван. Ерджиш, където е минавал известният търговски път през 13-ти век, е вратата към изтока, отваряща се на запад. Оттук минава пътят от Иран към страните от Близкия изток. Това е демографският и икономически притегателен център на региона днес, поради природните си красоти, най-развитият и организиран район в Източен Анатол, заедно с Татван.
Пристигане привечер в град Ван. Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.

Ден 3 / Ван – крепостите Хошап и Чавуштепе – остров Акдамар
Закуска. Днес ще се потопим в древната история – царството Урарту – историческо царство от желязната епоха с център езерото Ван и Арменското плато, известно и под имената Царство Арарат или Царство Ван. Появява се през 9 в. пр. Хр. Като географско понятие се отнася за планинската област между Мала Азия, Кавказ и Месопотамия, днес известна като Арменското плато. След края на Урарту през 6 век пр.н.е., на историческата сцена се появява първата известна арменска династия Оронтиди (Ервандиди). Урартите имат различни видове храмове. Има и вкопани в скалите храмове, които се възприемат като врата към обиталището на някой бог. Стените им са изписани с клинопис. Открити са следи и от куполовидни храмове. По стените на храмовете, както и на градовете се намират най-разообразни фрески, свидетелстващи за развито изкуство. Културата и изкуството на Урарту са в дълбоко взаимодействие с другите културни региони от епохата – най-вече с Асирия, също с културата на фригийците, гърците, етруските. Урартийският език граматически и лексикално е сходен с езиците от северен Кавказ. До нас са достигнали едва 400– 500 думи от този език, защото откритите текстове са доста еднообразни, информация за военни походи, разкази за извършени строежи, по-рядко за култови писания. Едва няколко запазени паметника представляват писма, списъци или заповеди. Урартийският език е писмен, тъй като възприема клинописа от Асирия, но в опростена форма.
Хошап – крепост, на около 60 км от Ван, недалеч от селцето Гюзелсу, датираща от времето на Урарту. Крепостта датира от 1643 г. под управление на кюрдите. Според легендата, на архитекта на крепостта била отрязана ръката, за да не построи нещо толкова хубаво на друго място.
Чавуштепе – намира се до главния път Ван – Хакари, в Източната провинция Ван. Един от важните туристически обекти на Ван, принадлежи към много светлия и успешен богат период на цивилизацията Урарту. Построен е в планината Бол за военни и икономически цели от крал Урарту II Сардури (764-735 пр. Хр), на 10 км от Гюрпънар и на 25 километра от Ван.
Остров Акдамар (Ахтамар) – на половин час от брега. На острова се издига Акдамарската църква от Χ век (арменска църква), чиито каменни стени са украсени със старозаветни сцени и фигури. Църквата е превърната в музей. В миналото църквата „Св. Кръст“ е била важна арменска катедрала. Като седалище на арменския православен патриарх, катедралата е била основана от крал Гагик между 915 и 921 г., заедно с кралски дворец и манастир. Комплексът първоначално включвал улици, градини и терасовидно разположени паркове около двореца и църквата. Храмът е единственото, което е останало и до днес. Църквата „Св. Кръст“ е проектирана от арменския архитект Търдат Мендет (известен още като Мануел), който е построил катедралата в близкия град Ани и е помагал в реставрирането на един от куполите на „Св. София“ в Константинопол, след като било разрушено от земетресение. Самата църква има формата на кръст и конусообразен покрив. Тя е изградена от червени туфи, донесени на острова от далечни каменоломни. В църквата могат да се видят все още впечатляващи фрески.

Ден 4 / Забележителностите на град Ван
Закуска. Един прекрасен ден в града – посещения на Музея на Ван, Къщата на котките, Крепостта на Ван, чаршията, ресторантите, кафенетата с музиканти …
Град Ван – на кюрдски Wan, седемнадесетият град по големина в страната. Населението на Ван през 2018 г. е над 1 милион души. На мястото на днешния град се е намирал град Тушпа, столицата на държавата Урарту (известна и като Ван), част от Велика Армения, част от Византия, част от арабските завоевания, част от Багратидска Армения, два пъти разрушаван от войските на Тимур (Тамерлан). Държавата Урарту е обхващала Източен Анадол, Армения и част от днешните ирански земи. Издигнати са били над сто силни крепости за защита на държавните граници. Крепостта Ван се е намирала в центъра на държавата. Легенда разказва как един ден царят казал на единия от двамата си синове да вземе половината от населението и да се пресели на запад. Този принц достига до днешен Измир и оттам с кораби преминава в Италия. Предполага се, че етруските са потомци именно на тези преселници. Находките на цивилизацията Урарту носят големи прилики с находките на цивилизацията на етруските. Пътищата и кервансараите са осигурявали бързото и сигурно придвижване на търговските кервани. Огромно удоволствие е да се наблюдава залеза на слънцето от крепостта на Ван. Тук е родината и на прочутата ванска котка – бяла, с дълга козина, едно зелено и едно синьо око. Заради древния й произход често я наричат и котката на Ной. Всъщност котките с едно зелено и едно синьо око са изключително ценени, развъждат се единствено във Ван, струват над 5 000 лева и не могат да се изнасят извън страната, освен при изключителни обстоятелства. Интересно за тях е, че за разлика от всички останали котки обожават да плуват и да се мокрят. Контрабандата на почитаните животни се наказва със затвор. Един от прекрасните природни обекти е водопадът Чалдъран. До него се намира исторически мост. През лятото можете да се изкъпете във водите на езерото Ван. Водата на езерото Ван е с високо съдържание на сода. В езерото Ван вирее специфичният сладководен кефал, който е с много вкусно месо. Друг деликатес на Ван е сиренето с треви, известно още от периода на цивилизацията Урарту. Другото, с което се гордеят във Ван е умението да изработват бижута. Изработките са от сребро или злато. Има такива обкичени с разноцветни скъпоценни и полускъпоценни камъни, реплики на бижута от древната държава Урарту, копия на шедьоври на старите арменски-майстори бижутери или накити от времето на Османската империя. Цените нарастват според отдалечеността на периода, в който са направени оригиналите, а чаят, кафето и виното са бонус към шопинга. Ако си тръгнете без покупка или подарък сте с желязно сърце.
Прибиране в хотела. Вечеря. Вечерни музикални забавления. Нощувка.

Ден 5 / Ван – Догубаязид – дворецът „Ишак паша“ – Карс
Закуска. В 08.30 ч отпътуване за Догубаязид. Посещение на крепостта – „Старият“ и „Новият“ (Ишак паша) дворци. Разглеждане около 2 часа.
Догубаязид. – (Doğubayazıt; арм.Դարույնք) до 1934 г. Баязи́т или Баязе́т (тур. Bayazıt, кюрд. Bazîd) на 25 км от Арарат, на 35 км от гравницата с Иран. На 2000 м н.в. Население около 60 000 жители. В средата на 4 в. е създаден град Аршакаван. През 1400 г. Баязид Първи – Светкавицата, заповядва да се разруши арменското селише и да се изгради крепост. До днес могат да се открият черти от царството Урарту, 8 в. пр. Хр. Крепостта е запазена от 1 – 4 в. сл. Хр. Градът процъфтява и когато е на Великия път на коприната. През 1020 г. е завзет от византийците, а през 1070 г от Селджукската държава, за кратко от Тимур през 1380 г. От 16. в. започва заселването на кюрди. През 19. в. известно време е в Руската империя. След Берлинския конгрес 1878 г. отново принадлежи на Турция.
Пристигане в град Карс привечер. Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.

Ден 6/  Карс – Ани – Карс
Закуска. Отпътуване за руините на древния град Ани в 08.30 ч. посещение на старата столица на Армения, почти на границата с днешна Армения. Посещение и разглеждане около 2 часа. Анѝ – столица на средновековното Арменско царство. Територията на средновековното Арменско царство се е простирала в земите на сегашна Армения и цяла източна Турция. Градът е разположен на триъгълно очертан полуостров, на мястото където река Цахкоцадзор се влива в река Акурян. Мястото за разполагане на града е изкусно подбрано, поради естествената му защита: от две страни с река, а от трета чрез долината Бостанлар. Анѝ е наречен „Градът на 1001 църкви“. Намирал се е на пътя на множество религиозни маршрути и е сочен за един от най-богатите на изкусно технически и естетически построени религиозни сгради, дворци и крепости. Сравняван е с Константинопол, Багдад и Кайро. До средата на 17 век на територията на Ани съществува малка крепост, която постепенно запада и в 18 век вече е обезлюдена. Обезлюдяването на града е свързано с по-широката тенденция за обезлюдяване на региона, който е зона на конфликт между Османската империя и държавните образования на територията на Персия. През 1878 г. като резултат от Руско-турската война, райноът на Карс, включително и Ани, преминават в ръцете на Руската империя. И така през 1892 г. в района на Ани започват първите археологически разкопки, организирани от Руската академия на науките. Експедицията е ръководена от руския археолог и ориенталист Николай Мар (1864 – 1934 г.). През 1904 г. разкопките продължават чак до началото на 1917 г. Големи части от града са професионално разкрити, редица сгради са измерени и картографирани, а всички находки са детайлно описани. Резултатите от археологическата експедиция в Ани са отразени в академични издания. Спасителни работи са извършени за всички сгради, които са заплашени от разрушение. В края на Първата световна война, след обявяване на независимата република Армения, османски войски се насочват към района на Карс и го завладяват в 1918 г. Всички находки от Ани, които са били лесно преносими са спасени от османските войски от Ашхарбек Калънтар, участник в експедицията на Мар. Днес тези находки се намират в Ереванския държавен музей за Арменска история. След края на войната, Турция като победена отстъпва на Армения района на Карс, но след офанзива в 1920 г. отново си го връща. През 1921 г. е подписан договорът от Карс, с който Ани и районът на Карс остават турски.
Връщане в Карс (основан още през 4 в.) следобед. Посещение на крепостта в града, датираща още от Карското арменско царство от 10 век. Преминава през историята на Византия, Селджуците, Грузинското царство и Османската империя. Районът влиза в състава на Турция по силата на Карския договор от 1921 г.
В момента Карс е като Музей под открито небе – смесица от арменска, руска и турска култури. Запазени са здания от 19 в, напомнящи елитни руски квартали, което го отличава от съвременните турски градове. Затова и емблемата на града са десетки култови жилищни и административни сгради в руски и арменски стил – две-три етажни с характерни корнизи и балкони с ковани решетки, специфични покриви, павирани мостове, газени улични лампи, наподобяващи фенери.
Разходка в центъра на града. Свободно време за пазаруване. Връщане в хотела. Вечеря. Нощувка.

Ден 7 / Карс – Истанбул – София
Закуска. Свободно време в град Карс до 12.00 ч. В 12.00 отпътуване от хотела за летището до Карс. Пристигане на летището около 13.00 ч. Полет до Истанбул в 15:15 ч. Кацане в Истанбул в 17:30 ч., летище „Истанбул“. Полет до София в 19:10 ч. Кацане в София в 20:25 ч. местно време, терминал 2 – летище София.

* Цената е валидна до 01.02.2023
  След дата 01.02.23 цена на екскурзията става  1930 лв

Важно! При драстична промяна на цената на горивото ТО си запазва правото на промяна на цената, но не повече от 10 % от общата цена.

За записване е необходимо да ни изпратите заявка с имената на участниците на sofia@qtravel.bg
или да се обадите на 0898 516 681