ЮЖНА ИНДИЯ: от Ауровил
"Град на Зората" до Керала
– обединяващ 50 различни
националности и култури
16.02 - 27.02.2026

Ден 1 (16.02.2026г., понеделник) – София- Ченай
Среща на летище София за полет София-Ченай с прикачване в Доха.
Ще пристигнем в Ченай на 17.02., около 01:55ч. местно време и ще се отправим към хотела, за да се настаним и отпочинем.

Ден 2 (17.02.2026г., вторник) – Ченай
Ченай е наричан и още „Вратата към юга“, тъй като географското му положение го прави входна точка за Южна Индия. Градът се намира на източния бряг на Индийския океан и е главният град на щата Тамил Наду.
В древността, Ченай е бил важен търговски център и пристанище на Индийския океан, което е допринесло за значимосттa му в търговската и културна история на Индия.
Днес той е един от най-големите градове в страната и е важен център за бизнес, култура, образование и туризъм. В града има множество университети, храмове, музеи, паркове, магазини и ресторанти.
Ченай е важен център на филмовата индустрия на Южна Индия, която е известна като „Коливуд“ (Kollywood) и се смята за един от най-големите киноцентрове в Индия след „Боливуд“ (Bollywood). Това го прави важен културен център и място за развитие на индийската култура и изкуство, особено в контекста на Южна Индия. Сред забележителностите на града, които ще посетим са Музеят на Форт Сейнт Джордж, Храмът Капалишвар, известен още и като Ведапури, Храмът Партасарати, катедралата „Сейнт Томас“ и ще завършим привечер с плажът Марина бийч.
След закуска ще посетим фондация „ Калакшетра“ ( при разрешение от училището).„Калакшетра“ e академия за изкуства и култура, посветена на опазването на традиционните ценности в индийското изкуство и занаяти, най-вече, в областта на танца Бхаратанатям и музиката Гандхарваведа.
Ще се насладим на обяд в хотела или в местен ресторант и след това, ще продължим с обиколката на Ченай.Ще посетим форт Сейнт Джордж, където в момента се помещават секретариатът и законодателното събрание на щата Тамил Наду. Форт Сейнт Джордж е една от първите построени британски сгради в Индия през 1644г. Строителството на крепостта е послужило като трамплин за развитието на търговията и по-нататъшното заселване на района, който първоначално е бил необитаем. Завръщане в хотела. Вечеря. Нощувка.

Ден 3 (18.02.2026, сряда) Ченай- Пондичери, с посещение на Махабалипурам
След закуска ще освободим хотела и ще се отправим към Пондичери.
По пътя ще спрем в Махабалипурам – древно пристанище и сърцето на древната цивилизация на династията Палава. Палавите са създали спиращи дъха шедьоври – резбовани скални панели, пещерни светилища, монолитни Ратхи и храмове, които ще ви оставят без думи.
Ще разгледаме религиозни монументи, датиращи от VII и VIII век от н.е., част от световното културно наследство на ЮНЕСКО, разположени в крайбрежния курортен град Махабалипурам, Тамил Наду.
Групата паметници е включена в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО – изумителен ансамбъл от религиозни структури от VII и VIII век.
Кришна Мандапам е възхитителен храм със забележителен барелеф, известен със своята изключителна реалистичност. Тук ще видите как скалата оживява – богове, полубогове, хора, животни и птици са изобразени в едно уникално творение на природата и митологията.
Тук се намира и най – големият барелеф в света е Арджуна Пенанс / Слизането на Ганга – с внушителните си размери- 27 м x 9 м и разположение (върху скала с формата на китов гръб) – барелефът е визуално пиршество, което разказва история за божествено вдъхновение.
Храмът на брега е изящен пример за ранната дравидска архитектура от VIII век. Той е един от най-старите каменни храмове в Южна Индия, изграден в хармония с морето и времето.
Уникалната група от пет монолитни храма, “Петте Ратхи” (The Five Rathas ), всеки в различен стил, посветени на различни божества, разказват историята на изкуството, религията и културата на Палавите.
След като обядваме, ще продължим към Пондичери. Пристигане в Пондичери, настаняване в хотела и свободно време. Вечеря. Нощувка.

Ден 4 (19.02.2026, четвъртък) – Пондичери
Закуска. След закуска ще се отправим към Ауровил – градът обединяващ 50 различни националности и култури. Ауровил е експериментално градче, което е основано през 1968 г. от Шри Ауробиндо и неговата ученичка Матре с цел да създадат идеално общество, базирано на духовни принципи.
Името на градчето, „Auroville“, произлиза от имената на Шри Ауробиндо и Матре. Те създават града като едно място, където хората от цял свят могат да живеят заедно в мир и хармония, вдъхновени от идеята за една световна култура и един световен език.
В центъра на Ауровил се намира Матримандир (от санскрит, „Обител на Божествената майка“), чиято архитектурна стойност е оценена като изключително постижение.
Изграден е като „символ и отклик на човешкия стремеж към съвършенство. Районът в сферата и около нея е „Място за тишина“. Вътре, в самата сфера, се извиват спираловидно две рампи, които водят до климатизирана зала от бял мрамор, категоризирана като „място за намиране на съзнанието“. В центъра на тази зала има 70-сантиметрова монокристална топка върху позлатен постамент, а от отвор в тавана се спуска лъч от слънчева светлина и облива кълбото – като символ на прозрачността на материята за Светлината. Матримандир се захранва от фотоволтаична енергия и е заобиколен от градини, които ежедневно се подлагат на козметична грижа. Когато няма слънце или след залез, слънчевият лъч върху кълбото се замества с лъч от соларно заредена лампа. За желаещите да медитират в това сакрално място, ще дадем възможност за предварителна резервация.
Лъчеобразно, от центъра на града, са разположени четири „зони“: „Жилищна зона“, „Индустриална зона“, „Културна (и Образователна) зона“ и „Международна зона“. Градът е заобиколен от Зелен пояс, който наред със защитната си функция е и поле за изследователска дейност в областта на екологията и включва ферми и лесовъдни стопанства, ботаническа градина, банка за семена, лечебни растения и билки, водосборни басейни и др.
През февруари 1981 год., Людмила Живкова, тогава с ранг Министър на културата, посещава Ауровил в качеството си на един от петимата членове на Международния Консултативен Съвет към правителството на Индия по въпросите на Ауровил. Тя донесла в Ауровил български книги, икони и 1300 български рози, които години наред цъфтели в градините на Матримандир, а някои ауровилци споделят как са били трогнати до сълзи от казаното от нея за новия свят и новите енергии, от нейното вдъхновение и присъствие. Тя е имала идеи за създаването на български павилион в международната зона на Ауровил с държавно участие (какъвто е замисълът за тези павилиони).
Днес Ауровил е дом на около 2,500 жители от над 50 различни националности, включително българи.
Ще се опитаме да посетим максимално много павилиони от „Културна (и Образователна) зона“ и „Международна зона“ – Тибетския павилион, изложбената зала, Unity Pavilion-а с една от петте „кръгли“ Peace Table за медитация, където ако имаме късмет, може да присъстваме на сесия с гонгове.
Желаещите може да посетят също и центъра за музикални инструменти и изследвания на звука.
След това логично ще се отправим към ашрама „Шри Ауробиндо“, основан на 24.11.1926г.
Шри Ауробиндо е бил известен философ, поет и духовен учител, който е живял в Пондичери през 20-те и 30-те години на миналия век. Той е основал Ашрама през 1926 г. като място за духовна практика и изследване на човешката същност и смисъла на живота.
В Ашрама се извършват различни духовни практики, като йога, медитация, изучаване на ученията на Шри Ауробиндо и други духовни практики. Там се провеждат лекции, семинари, музикални концерти и други културни събития.
Ашрамът Шри Ауробиндо се смята за един от най-важните духовни центрове в Индия и света. Той има голямо значение не само за развитието на духовността в Индия, но и за възприемането на източните духовни учения в Запада.
Основа на изследването на Шри Ауробиндо, е фокусът върху противоречието между земното (светското) човешко съществуване и човешкото желание за постигане на божествено съвършенство в живота.
В наши дни, Ашрамът се е превърнал в институция с множество филиали по цял свят.
Ще продължим с обиколка на Пондичери, като ще посетим някои от най-популярните туристически атракции.
Пондичери е бивша френска колония и административен център на щата Тами Наду с богата история. Основан е през 17 век, а през 18 век става френска колония, а след като Индия получава независимостта си през 1947г. градът бива управляван от индийското правителство.
В Пондичери има множество архитектурни и културни паметници, в които прозира френската култура и архитектура.
Ще посетим някои от най-популярните туристически забележителности – Rai Nivas, църквата Свещено сърце, Следобед – завръщане в хотела.Вечеря. Нощувка в хотела.

Ден 5 (20.02.2026, петък) – Пондичери – Танджавур с посещение на Чидамбарам
След ранна закуска ще освободим хотела и ще отпътуваме към Танджавур, като по пътя ще спрем в Чидамбарам, където ще се „срещнем“ с „Космическата танцьорка“. Ще посетим главния храм на селището – Натарадж, издигнат от династията Чола в култ към Шива. Разпростиращ се върху земна площ от 40 акра и ограден с гопурами (внушителна, декоративно украсена входна кула), храмът се отличава с петте си сабхи (зала, в буквален превод „събиране на общността”).
Ще продължим към Танджавур – важен център на южно индийската религия, изкуство и архитектура.
Настаняване в хотела. Вечеря.

Ден 6 (21.02.2026, събота) – Танджавур – Мадурай с посещение на Тричи
Закуска и освобождаване на хотела. Повечето от Великите живи храмове Чола, които са паметници на световното наследство на ЮНЕСКО , се намират в и около Танджавур. Най-важният сред тях, храмът Brihadeeswar, построен от император Chola Rajaraja I, се намира в центъра на града. Този храм има една от най-големите статуи на бик в Индия, издълбана от една гранитна скала, наречена Нанди. Танджавур също е дом на танджорската живопис, стил на рисуване, уникален за региона.
След като приключим с разглеждането на забележителностите, ще се отправим към Мадурай, а пътьом ще посетим храма Шри Ранганатасвами на остров в Тричи.Ще продължим към Мадурай, където се намира хотела ни. Настаняване, вечеря и нощувка.

Ден 7 (22.02.2026, неделя) – Мадурай
Закуска. Днес ще направим обиколка на Мадурай, известен като „Атина на Изтока“. Градът е разположен на брега на река Вайгай и се смята, че датира отпреди 2500 години. Няма да пропуснем величествения храм Менакши – Сундарашвара, който има 12 гопурама високи между 45–52 метра, украсени с над 33.000 изящни цветни скулптури на хиляди божества, забележителни стенописи и олтари. Посветен е на богинята Менакши (Богинята с рибешки очи), превъплъщение на Парвати, съпруга на бог Шива. Според легендите, тук се е състояла сватбата между Шива и Менакши. Следобед – свободно време за отдих.
Вечерта ще имаме възможността да участваме в молитвената церемония в местен храм. След като церемонията приключи, ще се върнем в хотела за нощувка.

Ден 8 (23.02.2026, понеделник) – Мадурай- Мунар
След закуска ще напуснем на хотела и ще отпътуваме към Мунар, познат с безкрайните си зелени хълмове и живописни чаени плантации.
Името Мунар е комбинация от думите „mannu” и ”aaru“, което означава „три реки“, което се отнася до местоположението му при сливането на реките Мадрапужа, Налатани и Кундала.
Разположен в планините Западни Гати, Мунар е заобиколен от Националния парк „Еравикулам“. Градът е дом на много чаени плантации и има дълга история на чайната култура, датираща от повече от век.
След като се настаним в хотела, ще имаме възможност и за кратка почивка,
При възможност, ще посетим Echo Point – красиво и завладяващо място с очарователен феномен на ехото; точката за наблюдение на най-високия връх в Южна Индия – Анамуди 2700 м.; язовир Кундала. Вечеря и нощувка.

Ден 9 (24.02.2026, вторник) – Мунар
След закуска ще се отидем на „чаено пътешествие“ – ще посетим чаената фабрика, музей на чая, за да научим всичко за процеса на отглеждане на чаени листа, както и историята на растежа и разцвета на чайни плантации и имения. Разбира се, ще имаме и дегустация на чай.
Следобед ще направим пътешествие с открити джипове през парка, по време на която посетим природни забележителности на Мунар и ако имаме късмет, ще наблюдаваме диви слонове в естествената им среда. Привечер – завръщане в хотела, вечеря и нощувка.

Ден 10 (25.02.2026, сряда) – Мунар – Алепи
След закуска ще потеглим към Алепи за круиз по каналите с традиционните оризови лодки „кетувалам” и ще плаваме из живописните реки, езера и канали. На лодката ще ни бъде сервиран и обяд.
Ще акостираме при залез слънце, когато местните рибари вадят улова си. Ще разберем и колко зависим е бита им от тези води, бидейки тяхно основно средство за препитание. Нощувка и вечеря на лодката.

Ден 11 (26.02.2026, четвъртък) – Алепи – Кочин
След закуска ще напуснем „ плаващата къща“ и ще потеглим към Кочин.
При пристигане и настаняване в хотела започване обиколката ни на града. Ще посетим Форт Кочин, Църквата „Свети Франциск“, Еврейската синагога и търговската зона около нея, Дворецът Болгати и други.
Кочин е открит от Вашку да Гама и е първото място в Индия, където се заселват европейците. Днес той е един от най-големите центрове за търговия с подправки и столица на щата Керала.
Нашето пътешествие ще започне с Форт Кочин и църквата Св. Франциск – най-старата църква в Индия. Фортът е построен през 1503 г. от португалски францискански монаси и е почитан от римокатолици и холандски протестанти, същевременно е важна военна база, корабостроителен, търговски, културен и религиозен център.
Ще видим гигантските китайски мрежи, издигащи се най-малко над 10 м. над морето, както и една от най-старите европейски църкви в Индия – Църквата Свети Франциск.
Обяд в хотела или местен ресторант (не е включен в цената ).
През останалата част от деня ще имаме свободно време за отдих или самостоятелни дейности и последна възможност за покупки на подправки и подаръци.
Вечеря в ресторанта на хотела. Късно вечерта ще освободим хотела за трансфер до летището в Кочин за полет до София.

Ден 12 (27.02.2026, петък) – Кочин – София
Полет Кочин – София в 03:45, с прекачване в Доха и кацане в България в 11:25.

За записване е необходимо да ни изпратите заявка с имената на участниците на office@qtravel.bg
или да се обадите на 089 20 50 324 Светлана Лукина