ЮГОИЗТОЧНА ТУРЦИЯ

ПРОГРАМА ЗА ПОЗНАВАЧИ!

  София – Истанбул – Антакия – Газиантеп – Адъяман – Немрут – Гьобекли тепе – Харан – Шанлъурфа – Диарбекир – Мидият – Мардин – Дейлурзафран – Дара – Истанбул – София

Антиохия, Месопотамия, Киликия, Анатолия (Анадола), Мала Азия, Азиатска Турция – историко-географски области, в които все още витае духът на няколко цивилизации – праисторически и съвременни, една мултиетническа общност, запазила и преоткриваща миналото и отворила врати за пътешественици, изследователи и хора на науката.
       Предлагаме Ви незабравимо пътешествие в историята, което ще разкрие тайни и вълнуващи преживявания, преплетени с малко известни изненадващи съвременни събития.

Ден 1. / София – Истанбул – Антакия
Полет София – Истанбул в 09:55 ч., терминал 2. Кацане в Истанбул 12:20 ч. местно време, летище „Истанбул“. Полет Истанбул – Антакия 14:05 ч. Кацане в Антакия в 19:05 ч., летище Хатай. Трансфер до града. Настаняване в хотела. Вечеря в хотела. Нощувка.

Ден 2. / Антакия – Газиантеп
Закуска. От 08.30 – 13.00 ч. посещение на Археологическия музей, Катедралата „Св. Петър“, Джамията Хабиб-и Наджар.
Антакия (древната Антиохия) – град, в южната турска провинция Хатай, построен на река Оронт, идваща от Ливан с течение на север, недалеч от източния Средиземноморски бряг. Градът е основан в IV в. пр.н.е. от Селевк Никатор I, военачалник на Александър Македонски и създател на династията на селевкидите след неговата смърт. Кръщава града на името на баща си – Антиох, също македонски военачалник. Градът е важен търговски център по „Пътя на коприната“. Антиохия е окупирана от Помпей през 64 г. пр.н.е. и бързо се превръща във важен римски център. Римляните изграждат храмове, форум, театър, бани, акведукти, обществени сгради. Става столица на провинция Сирия. Антиохия е важен център на ранното християнство – тук проповядват Петър и Павел, създават първата църква извън Йерусалим, още през 37-38 г. На Първия Никейски събор през 325 г. е равнопоставена с четирите патриаршии – Йерусалим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Рим. Именно тук последователите на Иисус са наречени за пръв път “християни”, след отделянето от юдеизма около 20 г. след смъртта му. Тук са родени: Евангелистът Лука – един от 70-те апостоли, автор на третото канонично евангелие, основоположник на християнската иконопис; историкът Амиан Марцелин, написал “Деяния”, най-важния източник за историята на Римската империя и съседните народи през IV век, на латински език; Игнатий Богоносец – ученик на Йоан Богослов и втори по ред епископ на Антиохия; Св. Йоан Златоуст – една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с Василий Велики и Григорий Богослов, с най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква, патриарх на Константинопол, чийто мощи сега са във Вселенската патриаршия “Св. Георги” в Истанбул; Йоан Малала – византийски летописец от сирийски произход, оставил исторически сведения от V-VI векове. Според Йоан Златоуст населението на Антиохия през IV век е 200 000, без деца и роби. През 526 г. градът претърпява тежко земетресение, превзет от Персия 540 г., взет от арабите 637 г., от Византийската империя 969 г. и през 1085 г. е предаден на турците-селджуки. От 1098 г. е във властта на Кръстоносците. През 1260 г. Антиохия е покорена от монголските нашественици, но само за няколко месеца, защото влизат мамелюците (военна каста в Египет, състояща се от роби от азиатско-кавказски произход – тюрки, черкези, кюрди). Те управляват Египет и Сирия повече от 250 г., начело с мамелюкски султан. През 1516 г. влиза в Османската империя. След 1832 г. е под властта на Мохамед Али от Египет. След Първата световна война Антиохия е държана като част от френска Сирия под мандат на Лигата на нациите, На 29 юни 1939 г. държавата Хатай е анексирана от Турция.
В 13:30 ч. отпътуване за Газиантеп (205 км). Пристигане в града около 16:00 ч. Разходка из кулинарната столица на Ориента и царицата на шамфъстъка. Бакърджилар чаршъси – от двете страни на виещите се калдъръмени улички са шарените дюкяни, из въздуха се носят аромати на подправки, на сапун, на кафе, често в ушите кънтят чукчетата на бакърджиите, извайващи изящни джезвета, канички, подноси, тави, чайници. Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.

Ден 3. / Газиантеп – планината Немрут – Адъяман
Закуска. От 08:30 – 10:30 ч. посещение на Музея на мозайките.
Газиантеп – разположен върху историческия Път на коприната, важен търговски център.Той е един от най-древните непрекъснато населявани градове в света. Мястото се обитава още от палеолита, като през територията му са минали асирийци, персийци, римляни, византийци, абасиди и селджукски турци. Главните исторически монументи в Газиантеп са цитаделата датираща от 2-ри век, крепостта Арабан, Румкале, крепостта Тилбашар. В Газиантеп се намират три монументални гробници от римския период. През 1067 г. е превзет от турците и става един от важните културни центрове на Селджукската империя. През 13-ти век пада под ударите на монголите и е освободен от мамелюките. Османската държава налага стабилитет в района. До 1921 г. се нарича Антеп. Дотогава е владян от Франция, бидейки част от Сирия. През 1921 г. местното население се вдига на бунт и удържа крепостта до идването на Ататюрк. Тук са избити много защитници, заради което той го нарича „гази“ – Газиантеп, град-герой. Днес градът е с население 3 млн души – модерен мегаполис, в който бясно се строят нови жилищни и бизнес сгради. Оказва се, че както навремето е бил предпочитана спирка по Пътя на коприната, така и днес големите корпорации в Турция бързат да открият офиси в града. Освен това е столицата на шамфъстъка, кулинарен център с известен музей.
На 65 км от града, на брега на днешния язовир Биреджик на река Ефрат, се намирал античният град Зеугма, построен вероятно от Александър Велики или негови пълководци. Първоначално наречен Селевкия, важно средище по Пътя на коприната, но римляните го кръщават Зеугма, което означава мост. Тук е открито безценно богатство – десетки римски мозайки със сцени от гръцката митология. Усилената археологическа дейност изважда на бял свят изкусните творби, днес подредени в специален Музей на мозайките в Газиантеп, най-големият подобен музей в света.
В 10:30 ч. отпътуване за Адъяман (110 км). Пристигане в хотела около 13:00 ч.
Кратка почивка за обяд. Отпътуване за Кахта, където се прехвърляме на малки бусчета и продължаваме за планината Немрут. По пътя се разтлеждат две забележителности от римския период. Необходими са топли якета, удобни обувки, тъй като се изкачваме около 30 минути пеша, след последното възможно място с бусовете. Изпращане на деня със залеза и връщане в хотела привечер. Вечеря. Нощувка.
Адъяман – в подножието на планината Немрут, част от Селевкидското царство след неговото разпадане – кралство Комагене, с владетел Антиох Първи от 69 г. пр.н.е. При неговото управление държавата преживява своя златен век. Неговата цел е обединение на източната и елинската религии и създаването на общ пантенон на персийските и елински богове, но сред боговете от новия пантенон включва и себе си – божествения владетел на Комаген. Антиох Първи построява в страната много храмове, за да разпространи новата религия. На върха на планината Немрут на височина 2 200 м Антиох Първи изгражда величествен храм-гробница. И досега учените не са успели да разгадаят тайната на голямата пирамида. На върха на планината били изсечени в скалите три тераси, всяка широка по няколко метра. На горната тераса били поставени в редица пет колоса – 5 огромни статуи, високи по 9 метра всяка – 4 на гръцки и персийски богове, петата на самия Антиох. Терасите били украсени с барелефи, изобразяващи самия цар, прадедите му с техните истински и измислени подвизи, а също така и хороскопи, по които учените успели да определят, че изграждането на светилището започнало през 62 г. пр.н.е. Смята се, че Антиох е бил погребан в тази гробница. Посредством специална апаратура е установено наличието на помещения, но всички опити да бъдат достигнати тези помещения се оказват неуспешни. Археолозите вярват че с намирането на входа на гробницата, ще бъдат разгадани някои нови загадки на света.

Ден 4. / Адъяман – Харан – Шанлъурфа
Закуска. Отпътуване за Шанлъурфа (110 км). Пристигане в Шанлъурфа около обяд. Посещение на пещерата на Авраам, историческия музей, Улу джамия. Разходка из чаршията. Посещение на Харан.
Харан – малкото селище с конусовидни кирпичени къщички е излязло все едно от приказките и за него казват, че е един от най-древните градове в света. Споменат още в Библията, вече е на около 5000 години. Векове наред той е бил важен асирийски град, известен с храма на Син, бога на Луната. Факт е, че точно тук две години от живота си е прекарал и Авраам. В Харан е завършил земните си дни неговият баща Тара, който пък бил изпратил на това място негов човек да търси жена за сина му Исаак. А странните прелестни къщички са само на няколко места в света: тук, в Дамаск, в Италия (Пулия), в Судан. От 30 години те са пригодени за туристи. Цялото селище е оградено, а около него са останките на древни цивилизации. Асирийците наричали този град “Харану”, което означава “кръстопът”, “път” или “път на кервани”. Древният Харан е бил добре развит и важно селище. Ако повървиш оттам десетина минути ще стигнеш до руините на древен храм, на джамия, а малко по-натам са и останките на най-древния ислямски университет в света, който е разрушен от Чингиз хан. До него стърчат и запазените стени на кула от около 45 метра (преди тя е била 65). Някога тя е била обсерватория, в която са работели страхотни учени. Сред тях е бил и известният астроном Ал-Батани, който е направил някои от най-точните наблюдения в ислямската астрономия, а неговите проучвания за слънчевите и лунните затъмнения се използвали чак до 18-и век. Смята се, че той първи е дръзнал да изчисли разстоянието между Земята и Луната.
В Харан се намира и крепост, построена от Нумаридите, след тях са дошли римляните, а после и всички останали, които са живели по тези земи. Точно в това селище през 217 г. след Хр. е убит известният римски император сатрапът Каракала (истинското му име е Басиан, но той е популярен с прякора си). Той бил голям почитател на Александър Македонски и тръгнал към неговите земи, където намерил смъртта си. Това станало след заговор на преторианските префекти, а убийството му извършил неговият личен охранител.
Връщане в Шанлъурфа. Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.
Шанли (означава „велик, славен, достоен“ на турски), а Урфа е официално преименувана Шанлъурфа („Урфа Славната“) от Турското Велико народно събрание през 1984 г., като признание за местната съпротива в Турската война за независимост. Шанлъурфа, който е създаден около 300 години преди рождението на Исус Христос, а първото му име е Едеса. То, както и следващите имена на града, които се сменят през вековете Ал-Руха, Урха, Урфа подсказват, че мястото е богато на вода.Градът е владян от близо 20 царства и племена. По тези земи има данни за живели племена и царства от близо 9000 години преди Христа. Но според легендата в тогавашна Едеса приемат християнството само няколко години, след като Спасителят е разпнат на кръста. Тогавашният владетел на града заболява нелечимо и тежко, твърди преданието. Нищо и никой не успял да му помогне. За да потърси лечение малко преди разпятието на Исус, при сина на Бога отива пратеник от Урфа. Тогава Христос изтрива лицето си с кърпа и тя запазва образа му. След като се докосва до нея, владетелят оздравява. И днес в околността има християни – монофизити, манастири и църкви. Там се честват както по канон всички християнски празници, но ако решите да ги посетите имайте предвид, че манастирите не са отворени за миряни на най-големите църковни празници като Великден или Коледа. Тогава обаче можете да посетите част от християнските църкви в региона. Легендата не свършва с оздравяването на владетеля. Кърпата с лика на Христос, се твърди, била окачена столетия на една от двете колони, които и днес се издигат в крепостта над града. Според легендата за последен път тя била видяна в ръцете на Робеспиер по време на Френската революция, след което следите й се губят. Двете колони и самата крепост обаче и днес са една от най-известните туристически атракции в града и любимо място за разходка на жителите на Шанлъурфа в добро време. От твърдината се открива гледка към целия град и към двете естествени езера, които са под нея. Едното от тях е прочуто в цяла Турция като Езерото с рибите. Край него е построена джамията, чиито образ се отразява в бистрата вода, в която плуват 7 вида риби. Да ги нахраниш и да се снимаш с тях, е чест за всеки турист. Според легендата именно до тази джамия в древността се е намирала пещерата, в която се е родил пророкът Аврам. А езерото се образувало от изгарянето на пророка на кладата. Според местна легенда, ако видите бяла риба във водите му, значи за вас ще бъдат отворени вратите на рая. За арменците Урфа също е свещен град, защото именно в него е създадена арменската азбука. Тя е дело на бивш духовник, от арменския царски двор, Месроб Машдоц през V в. в тогавашна Едеса.

Ден 5. / Шанлъурфа – Гьобекли тепе – Диарбекир
Закуска. В 08.30 ч. отпътуване за Диарбекир (180 км). По пътя разглеждане на Гьобекли тепе.
Гьобекли тепе – някои го смятат за археологическо откритие от голямо значение, тъй като може да промени дълбоко разбирането за ключов етап от развитието на човешкото общество. Тук е открит най-старият известен храм в света, който е създаден през 10-то хилядолетие пр.н.е. Районът е част от мрежа от първите човешки селища, свързани чрез земеделие. Възрастта на Гьобекли тепе е поне 12 000 години, не по-малко от IX хилядолетие до новата ера. Градежът има кръгла форма (концентрични окръжности, броят на които достига до 20) с релефи на каменните колони, предствляващи обикновено някакви животни. Комплексът е засипан с пясък в VIII хилядолетие до новата ера. Сега тук има инфоцентър с подготвени филми 3D за туристи, както и приятно място за отдих след изнурителната обиколка.
Отпътуване за Диарбекир. Пристигане в града следобед. Разглеждане на крепостните стени, Колхидския таранджъ музей, черквата на „Дева Мария“ (Света Богородица), Улу джамия, Арменската църква. Разходка по чаршията. Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.
Диарбекир (на турски с произношение Диярбакър) е град-крепост, разположен край река Тигър. Население над 1,7 млн души. Исторически този древен град е основан като Амида или Амед. Той е един от най-старите градове, в най-северните области на Месопотамия. Видял доста врагове за своите 5000 г. В IV в., по заповед на Констанций Втори са издигнати градски крепостни стени. През 359 г. Амида е завладян от персийския шах Шапур. Впоследствие Юстиниан Първи си връща града и провежда допълнителни фортификационни работи. След това византийците отново са изместени от иранците. През 640 г. градът е завоюван от арабското племе Бекир. Името му идва от Diyar-i Bekr (Градът на Бекр), което е свързвано с арабското племе Бекр, което се преселва в страната. Благодарение на географското си местоположение, градът се оказва на Пътя на коприната, а историята е доказала, че такива градове винаги бележат разцвет. Диарбекир не прави изключение – става център на световната култура, търговия, наука и изкуство. Диарбекир е спирка по Пътя на коприната. През 958 г. византийците си връщат контрола над града. В 1001 г. Диарбекир става резиденция на кюрдската династия Мерваниди. През 1085 г. преминава в туркменски ръце. В 1534 г. е завоюван от султан Сюлейман Великолепни и влиза в състава на Османската империя. Византийската крепост получава названието Ичкале. През 1847 година, избухва кюрдско въстание, оглавено от Бедрхан бей, но е потушено. Диарбекир става център на провинция Кюрдистан, населена предимно с арменци (съществуват 7 арменски училища). Първият погром над арменците е през 1895 г. при султан Абдул Хамид Втори. Загиват 3000 души. До основи са разрушени две крайградски арменски села. Към 1915 г. в града и околните села над 50 % са арменци, над 20% кюрди, около 20% турци и други народи – асирийци, черкези, араби. Християните са над 50% от населението на града. Поради арменския геноцид цялото християнско население е избито или депортирано. През 20 в. Турски Кюрдистан става арена на сблъсъци между турските въоръжени сили и кюрдската организация на работническата партия. Кемалистите установяват контрол над града през 1923 г., а през 1937 г. Ататюрк лично го посещава града и преименува на Диярбакър (от турската дума „bakır“– „мед“). През 1966 г. в Диарбекир е основан филиал на Анкарския университет, превърнал се през 1973 г. в независимия университет Тигрис. Градът е бил затворен от 1981 г. до 2002 г., поради бойни действия.
Днес може да се пости крепостта, чиито стени датират от стария римски град Амида и са в сегашния си вид от средата на четвърти век. Те са най-широката и най-дългата цялостна отбранителна стена в света след Китайската стена. От 2015 г. е под егидата на ЮНЕСКО, заедно с градините Хевсел. Източната половина на заградения град е била срината през 2015 – 2016 г. по време на кюрдско-турския конфликт. През 2017 г. е разрушена западната половина. Археологическият музей се намира в джамията Зинджирийе Медресе, в който експонатите обхващат 4000 години от историята на града. Забележителна е джамията Козъм Падишах Джами (1512 г.), прочута заради нейното Четирикрако минаре, което изглежда провесено във въздуха. Минарето балансира върху четири базалтови колони, което е чудо на средновековното инженерство. Църквата „Дева Мария”, която е една от малкото действащи християннски храмове. Навремето те са били 36 на брой. Църквата „Дева Мария” е строена преди 1750 години и е напълно запазена и красива отвътре, има много дарени икони. Местното население от векове се занимава със занаятчийство – тъкане на коприна, килимарство, бакърджийство и бижутерство.

Ден 6. / Диарбекир – Мидят – Мардин
Закуска. Фото-пауза на крепостните стени на Диарбекир. Отпътуване за Мардин през малкото градче Мидят. Минаване покрай новоизграждащ се язовир. Пристигане в Мидят около 11.00 ч. Свободно време за разходка и обяд до 13.00 ч. Тук сме в областта Месопотамия, в люлката на цивилизацията.
Мидят (Миджат) има атмосферата на Стар град, узрял за проучване. Лабиринтът на улиците е пълен с прекрасни стари каменни къщи, много от които са с изящно издълбани детайли на фасадата. Разглеждане на тези конаци и някои от деветте сирийски православни църкви в града, център на сребро, изпъстрен с малки семейни работилници за бижута.
Отпътуване за Мардин, където всеки камък е история. Посещение на Зинджирие медресе. Настаняване в хотела. Вечеря. Нощувка.
Мардин – население над 82 000 жители. Разположен е на 1083 м н.в. Асирийците, арабите, династиите Селджук, кюрдските, персийските, монголските и османските владетели са играли една игра на управление тук. Днес този град на стари каменни къщи, които се разпростират под скалист хребет в падащи лабиринтитни пътеки, предлагат изобилие от възможности за разглеждане на забележителности и кошове от старинни атмосфери. Със своето богатство от исторически сгради – някои, превърнали се в бутикови хотели – безкрайната атмосфера на Мардин привлича съвсем нова партида от посетители, за да се наслаждава на културното наследство, а не да нападне и да завладее.

Ден 7. / Мардин – Дейрулзафран – Дара – Мардин
Закуска. Полудневна екскурзия до двата изброени обекта.
Манастирът Дейрулзафран – сирийски-православен християнин манастир. Патриархът на сирийската православна църква е преместил своето пребиваване тук през 1160 г., когато той и неговите последователи били изгонени от Антиохия (модерна Антакия).
Дара – древен римски град с някога обширна напоителна система и система за водоподаване, открита с огромните кули, които съхраняват водата. В кулите може да се влиза. До Дара е Савур – град с прекрасни каменни къщи. Градът е по-малка версия на Мардин, къщите му се преливат около малка цитадела и интересни фасади на всеки ход. Времето изглежда е спряла.
Около 14.00 ч. връщане в Мардин. Посещение на Касимие медресе, Църквата „Св. 40 мъченици“, чаршията, уличните тунели (аббара). Свободно време за разходка и последни покупки. Вечеря. Нощувка.

Ден 8. / Мардин – Истанбул – София
Закуска. Отпътуване за летището. Полет до Истанбул в 09:20 ч. Кацане в Истанбул в 11:30 ч., летище „Истанбул“. Полет до София в 13:20 ч. Кацане в София в 14:35 ч. местно време, терминал 2 – летище София.

За трима възрастни препоръчваме двойна и единична стая!

За записване е необходимо да ни изпратите заявка с имената на участниците на sofia@qtravel.bg
или да се обадите на 0898 516 681